Развод в Германия

Какво е най-важното, което трябва да знаете за Вашият развод в Германия (прекратяване на брак в Германия), приложение на Регламент (ЕС) 2016/1103 ?

Развод в Германия: Последици при развод в Германия

Какво е най-важното, което трябва да знаете за Вашият развод в Германия (прекратяване на брак в Германия), приложение на Регламент (ЕС) 2016/1103 ?

Кой закон се прилага във връзка с имуществото на двойката при развод в Германия (прекратяване на брак в Германия)? Кои критерии/правила се използват за определяне на приложимото право при развод в Германия? Кои международни конвенции трябва да се спазват по отношение на определени държави?

За бракове, сключени преди 28 януари 2019 г., се прилагат германските национални правила. При липса на избор на право, ще има приоритет националното прецедентно право на съпрузите към момента на встъпването в брак. Ако към този момент съпрузите нямат една и съща националност, ще се прилага правото на държавата, в която те заедно пребивават. Като алтернатива, последиците от брака ще бъдат предмет на правото, с което съпрузите заедно имат най-тесни връзки ( чл. 15, ал. 1 EGBGB [Уводен закон към Немския граждански кодекс] във връзка с чл. 14, ал. 1, 1-3 EGBGB).

Чл. 16, ал. 1 EGBGBсъдържа разпоредба относно защитата по отношение на трети страни, действащи на добра воля, които законно разчитат на прилагането на немския режим на имуществени отношения при липса на вписване на противното в Регистъра на режими на имуществени отношения.

Немско-иранският договор за приятелство от 17 февруари 1929 г. урежда прилагането на съответното национално право за съпрузи-иранци в Германия, и съпрузи-германци в Иран (вж. окончателен протокол, свързан с чл. 8, ал. 3 на Договора). Освен това, по силата на чл. 15, ал. 4 EGBGB, се прилагат разпоредбите на Закона относно режима на имуществени отношения на (немски) разселени лица и бежанци .

Регламент (ЕС) 2016/1103 и прекратяване набрак в Германия

След приемането на европейския Регламент (ЕС) 2016/1103 от 24 юни 2016 г. се прилагат нови правила за определяне на правото, приложимо спрямо всички бракове, сключени след 29 януари 2019 г. и за браковете, сключени преди датата на влизане в сила, ако съпрузите са избрали право, приложимо спрямо режима на имуществените им отношения, считано от 29 януари 2019 г.

При липса на избор на [приложимо] право йерархията на критериите за привръзка за определяне на приложимото право е посочена в член 26, както следва.

  • Първото общо постоянно местопребиваване на съпрузите след сключването на брака.
  • Ако това не е изпълнено – общото гражданство на съпрузите към момента на сключване на брака. Този критерий не може да бъде използван, ако съпрузите имат няколко общи гражданства.
  • Ако това не е изпълнено – правото на държавата, с която съпрузите заедно имат най-тесни връзки към момента на сключване на брака.

По изключение и по молба на някой от съпрузите компетентният съдебен орган може да реши, че се прилага правото на държава, различна от държавата на първото общо обичайно местопребиваване след сключването на брака (член 22.3).

Имат ли съпрузите възможност на избор на приложимото право? Ако това е така, с какви принципи се управлява този избор (напр. избор на закони, формални изисквания, ретроспективна дейност)?

До 28 януари 2019 г. германското законодателство принципно допуска избора на приложимо право, но го ограничава до определени правни системи. Например, възможно е да се избере правото на държава, ако един от съпрузите е поданик на тази държава или има обичайно пребиваване там. Или, по отношение на недвижими имоти, може да се избере правото по местоположение, където се намира имуществото ( чл. 15, ал. 2 EGBGB). Изборът на право трябва да бъде вписан в автентичен акт. Само в случай че този избор е направен в чужбина, достатъчно е да се спазят или формалните изисквания, приложими за брачни договори, наложени от избраното право, или от правото по местоположение, където е направен изборът (чл. 14, ал. 4 EGBGB и чл. 15, ал. 3 EGBGB).

Регламент (ЕС) 2016/1103

Регламент (ЕС) 2016/1103 предвижда възможността за избор на правото на една от държавите, чийто гражданин е поне един от съпрузите или правото на [държавата, където] поне единият от съпрузите [има] обичайно местопребиваване към момента на избора, като право, приложимото спрямо режима на имуществените им отношения (член 22). Този избор може да бъде направен действително единствено след 29 януари 2019 г. в рамките на брачен договор или споразумение за избор на приложимо право и в съответствие с официалните изисквания, изложени в член 23. Съпрузите могат да предвидят договореностите относно семейното си имущество чрез договор (брачен договор). Брачният договор трябва да бъде записан от нотариус, като трябва да присъстват и двете страни. (Член 1408, 1410 от германския Граждански кодекс („BGB”)).

На последно място, изборът на право, приложимо спрямо имуществения режим между съпрузите по време на брака, ще има действие само в бъдеще, освен ако е договорено друго между съпрузите и без ущърб на правата на трети лица.

Съществува ли правен режим на брачна собственост и ако е така, какво предвижда той?

Така наречената общност от нараснали печалби е стандартния законов режим на имуществени отношения. Като цяло това съответства на имуществената разделност. Нито вещите на съпруга, нито вещите на съпругата стават съвместно имущество на съпрузите ( § 1363 ал. 2 BGB [Немски граждански кодекс]). Същото се прилага за вещи, придобити от съпрузите след сключването на брака. Въпреки това, всяко увеличаване на имуществото на съпрузите, настъпило по време на брака, ще бъде поделено по равно след приключването на този режим на имуществени отношения, по специално в резултат на развод или смърт на един от съпрузите. Като цяло, съпрузите не подлежат на ограничения за разпореждане на техните вещи и няма да са отговорни за дълговете на другия съпруг.

Има ли правни предположения относно приписването на собственост?

Има (оборима) презумпция в полза на кредиторите, съгласно което определени вещи принадлежат на един от съпрузите. Това е особено уместно по отношение на задължителното привеждане в сила

Трябва ли съпрузите да правят опис на активите? Ако това е така, кога и как?

Съпрузите не са задължени да изготвят опис на вещите. Въпреки това, изготвянето на опис в началото на брака („първоначални вещи“) наистина улеснява доказването на нарасналите печалби по време на техния брак (вж. точка 5.3). Ако няма изготвен опис на първоначалните вещи, ще се приложи оборима презумпция, при която крайните вещи на даден съпруг представляват неговите или нейните нараснали печалби ( § 1377, ал. 3 BGB).

Кой е отговорен за администрирането на собствеността? Кой има право да се разпорежда със собствеността? Може ли единият съпруг да се разпорежда/да администрира собствеността сам или е необходимо съгласието на другия съпруг е (напр. в случаи на разпореждане с дома на съпрузите)? Какъв ефект има липсващото съгласие върху валидността на една правна сделка и за изпълнението му срещу трета страна??

Като цяло съпрузите могат да се разпореждат свободно със своето съответно имущество по време на техния брак, ако няма договори за противното.

Въпреки това, принципът за свобода при разпореждането с имуществото на някого е ограничен по следния начин:

  • Даден съпруг не може да се разпорежда с цялото свое имущество без разрешение от другия съпруг. Съгласно прецедентнотo право, имущество, представляващо 80 % от имуществените отношения на разпореждащия се съпруг, може да бъде счетено за „имущество в неговата цялост“ ( § 1365 BGB). На практика тези условия винаги са изпълнени в случай на недвижими имоти.
  • Освен това, един съпруг може да се разпорежда само с домакински вещи (които са негова изключителна собственост) с разрешение от другия съпруг ( § 1369 BGB). „Семейното жилище“ не е включено сред домакинските вещи. В този случай обаче условията в § 1365 BGB, указани по-горе, често се срещат в практиката.

Ако другият съпруг не даде своето съгласие предварително, договорът ще остане суспендиран и освободен от законови последици, докато съпругът не го разреши (§ 1366, ал. 1 BGB). Ако не се даде разрешително, договорът ще бъде невалиден. В определени случаи Семейният съд може да даде съгласие вместо съпруга, който го отказва. Ако трета страна изисква, че неговият договорен партньор трябва да подаде съгласието, въпросното съгласие трябва да бъде оповестено на третата страна в рамките на две седмици. В противен случай съгласието ще бъде счетено за отказано.

Правните сделки, извършени от един съпруг, имат ли също така обвързващ ефект за другите?

Като цяло поетите задължения от един от съпрузите обвързват само него или нея. Въпреки това, ако даден съпруг е оторизиран да поеме задължения, за да гарантира, че ежедневните нужди на семейството са удовлетворени, последиците от тези задължения ще обвързват също така и другия съпруг ( § 1357, ал. 1 BGB).

Кой е отговорен за задълженията, възникнали по време на брака? Кое имущество може да бъде използвано от кредитори, за да удовлетворят своите искове?

Съпрузите са отговорни само са своите собствени задължения, освен ако другият съпруг, при извънредни обстоятелства, е станал отговорен чрез поета отговорност, за да гарантира, че ежедневните нужди са покрити (вж. точка 2.5). Освен този специфичен случай, кредиторите могат да отправят искове само спрямо имуществото на съпруга, с когото са сключили договор или който им е задължен въз основа на нещо друго (напр. деликатна отговорност).

Задължителното привеждане в сила се улеснява от оборима презумпция за собственост (вж. точка 2.2). Приема се, че движими вещи, притежание на един или друг от двамата съпрузи, принадлежи на длъжника (запор) (§ 1362 BGB във връзка с § 739 ZPO [Граждански процесуален кодекс]). Тази презумпция не се прилага за вещи, приписани за изключителна лична употреба на един от съпрузите.

Как могат съпрузите да уреждат своя режим на собственост?

Кои разпоредби могат да бъдат променени от договор и които не могат да бъдат? Кой режим на брачна собственост може да бъде избран?

Чрез сключването на брачен договор, съпрузите могат не само да изберат един от алтернативните договорни режими на имуществени отношения, но могат също и да изменят индивидуалните условия на съответния режим на имуществени отношения ( § 1408, ал. 1 BGB). Освен това, съпрузите могат да изберат приложимото право в техния брачен договор (вж. точка 1.2).

Чрез дерогация от стандартния режим на общност от нараснали печалби, съпрузите могат да изберат да разделят вещите (§ 1414 BGB), пълна имуществена общност ( § 1415 и последващите от BGB ) и Френско-немски режим на имуществени отношения на избираема общност от нараснали печалби .

Ако изберат имуществена разделност, те ще отменят законовия режим на имуществени отношения. Съгласно тази договорна форма на режим на имуществени отношения, нарасналите печалби няма да бъдат изравнени.

Съгласно режима на пълна имуществена общност (която се среща рядко в практиката), вещите на съпрузите стават тяхно общо имущество ( § 1416 BGB). Въпреки това, има специфични ограничения по отношение на техните собствени вещи и запазени вещи. Вещи, които не могат да бъдат прехвърляни чрез правно действие, се считат за собствени вещи на съпруга: ( § 1417, ал. 2 BGB [Немски граждански кодекс]). Например, собствените вещи на даден съпруг включват задължения, които са непрехвърляеми и защитени от запор, задължения, свързани със заплатата и разходи за съществуване, защитени от запор, или дял на лично отговорен акционер в събирателно дружество или дружество с ограничена отговорност. Запазените вещи включват например вещи, декларирани в брачния договор като запазени за един от съпрузите, придобити в резултат на смърт на един от съпрузите, или които са дадени на него или нея от трети лица, ако починалият е указал в своето завещание или третото лице е посочило за свой подарък, че придобитите по този начин вещи трябва да бъдат считани за запазени вещи.

Имуществената общност принадлежи общо на съпрузите (§ 1419 BGB). Ако брачният договор не съдържа условия относно това, съпрузите ще управляват съвместно имуществената общност.

Френско-немският режим на имуществени отношения на избираема общност от нараснали печалби може също да се избере от съпрузите, без значение дали един от съпрузите е френски поданик или има обичайно местожителство във Франция. Този избираем режим на имуществени отношения съответства основно на разделянето на вещи, но също така урежда някои задължителни компенсационни мерки и ограничения по отношение на конкретните правила за свободно разпореждане с вещи, в частност със семейното жилище.

Свободата на договора е ограничена чрез принципа на добра воля. По този начин брачният договор трябва не само да е в съответствие с основните правила на публичната политика, но трябва също така да отговаря на по-строги изисквания, които изключват едностранна дискриминация от един от съпрузите по време на сключването на договора и по време на целия негов срок.

Какви са формалните изисквания и с кого трябва да се свържа?

Съгласно § 1410 BGB, брачният договор трябва да бъде записан от нотариус в присъствието на двете страни.

Кога може да бъде сключен договорът и кога влиза в сила?

Съпрузите могат да сключат брачен договор във всеки един момент по време на предварително съществуващ брак или преди отразяването на брака. В последния случай, договорът ще влезе в сила след сключването на брака ( § 1408 BGB).

Може ли съществуващият договор да бъде променен от съпрузите? Ако е това така, при какви условия?

Съпрузите могат да изменят съществуващите договори във всеки един момент в съответствие с приложимите формални изисквания.

Може ли и трябва ли режимът на съпружеска собственост да бъде регистриран?

Съществуват ли един или повече регистри за брачна собственост във Вашата страна? Къде са те?

В Германия така нареченият „Регистър на режими на имуществени отношения“ се управлява от регионалните съдилища [т.е. на провинциите или „Länder“].

Какви документи се регистрират? Каква информация се регистрира?

В този регистър може да се впишат разпоредби, отклоняващи се от общността от нараснали печалби, като например законов режим на имуществени отношения, както и прилагането на чуждестранен режим на имуществени отношения.

Как и кой може да получи достъп до информацията в регистъра?

Този регистър е публичен и може да бъде разгледан от всяка заинтересована страна.

Какви са правните последици от регистрацията (валидност, излагане на възражения)?

Валидността на брачния договор не зависи от неговото вписване в регистъра. Въпреки това, за да се разчита на договорно определен режим на имуществени отношения или на чуждестранен режим на имуществени отношения по отношение на трети лица, е необходимо, съгласно§ 1412 BGB (ако е приложимо, във връзка с чл. 16, ал. 1 EGBGB), брачният договор да се регистрира в Регистъра на режими на имуществени отношения.

Какви са последствията от развод в Германия (прекратяване на брак в Германия)?

Как се разделя собствеността (вещните права in rem) след развод в Германия (прекратяване на брак в Германия)?

Тъй като, в случая на общността от нараснали печалби като законов режим на имуществени отношения, съществуват съвместно отделни типове вещи, в случай на развод (прекратяване на брак в Германия) няма да настъпи преразпределение на имуществото. От друга страна, нарасналите печалби са изравнени (вж. точка 5.3); при изключителни случаи приписването на конкретни предмети към един от съпрузите като компенсация спрямо иска за изравняване ( § 1383 BGB).

Кой е отговорен за съществуващите дългове след развод в Германия?

  • 1. Съгласно режима на общност от нараснали печалби, всеки съпруг ще бъде отговорен за своите собствени задължения. Въпреки това, в случай на развод в Германия, задълженията на дадения съпруг ще бъдат взети под внимание при изчисляване на придобитото имущество. Задълженията трябва да бъдат приспаднати от извлечението относно крайното имущество на съпруга и следователно могат да доведат до негативна стойност на това извлечение за крайно имущество ( § 1375 ал. 1 BGB). По този начин, при изравняването на нарасналите печалби, даден съпруг може да бъде задължен да компенсира другия съпруг за неговите или нейните задължения. Всеки иск за изравняване обаче винаги е ограничен до стойността на наличното имущество на съпруга, задължен да изравни своя излишък от нарасналите печалби (вж. точка 5.3).

 

  • 2. Съгласно режима на имуществени отношения при имуществената разделност, няма условие за изравняване на нарасналите печалби, като се вземат предвид предварително съществуващите задължения.

 

  • 3. Съгласно режима на съвместна собственост, може да се предяви иск за задължение само спрямо съвместното имущество на съпрузите („общи вещи“), ако и двамата съпрузи са задлъжнели съвместно или един от съпрузите може да обвърже другия въз основа на възникналите задължения по време на управлението на тяхното съвместни имущество (§ 1438). Само даденият съпруг, който управлява съвместното имущество, може винаги да бъде държан лично отговорен ( § 1437 ал. 2 BGB [Немски граждански кодекс]). Когато споразумението за имуществената общност достигне своя край, възникналите задължения по отношение на съвместното имущество трябва да бъдат приспаднати, за да се раздели останалият излишък на два равни дяла за двамата съпрузи ( § 1476 ал. 1 BGB).

Има ли единият съпруг претенции за изравнително плащане при развод в Германия (прекратяване на брак в Германия)?

  • 1. Съгласно режима на имуществени отношения на общността от нараснали печалби, нарасналите печалби, придобити от съпрузите по време на брака, се изравняват, ако общността от нараснали печалби бъде прекратена (§ 1363 ал. 2 BGB). В резултат на това, даденият съпруг, чиито индивидуални печалби, нараснали по време на брака, надвишават печалбите на другия съпруг, е задължен да заплати половината от излишъка на другия съпруг ( § 1378 BGB). Индивидуалната печалба се изчислява чрез приспадане на първоначалното имущество от крайното имущество. Изравняването, за което може да бъде предявен иск от един от съпрузите, е ограничено до наличното имущество на този съпруг след приспадане на задълженията.
  • 2. Съгласно режима за разделяне на имущество, няма изравняване на нарасналите печалби.
  • 3. Съвместното имущество трябва да бъде „ликвидирано“. По време на тази ликвидация, съпрузите трябва да се споразумеят за преразпределението на своето съвместно имущество.

Какви са последствията при смърт?

Първо се определя законният дял на съпруга в съответствие с принципите на закона за наследството по отношение на наследниците на починалия. Ако починалият остави деца или внуци, законният дял на преживелия съпруг се свежда до една четвърт от имуществото ( § 1931 ал. 1 BGB). Ако починалият не остави деца или внуци, неговите или нейните родители и братя и сестри, точно колкото и преживелия съпруг, са законни наследници ( § 1925 BGB). В този случай, законният дял на преживелия съпруг се увеличава до половината (§ 1931 ал. 1 BGB). Само ако починалият не остави родители, братя и сестри, племенници или баби и дядовци, съпругът ще получи цялото имущество ( § 1931 ал. 2 BGB ).

Режимът на имуществени отношения може да повлияе на реалния дял на дадения съпруг на втори етап:

  • Съгласно общността от нараснали печалби, искът за изравняване на потенциална увеличена стойност на преживелия съпруг се удовлетворява чрез увеличаване на неговия или нейния законен дял с една четвърт от имуществото ( § 1371 ал. 1 BGB). Например, преживелият съпруг ще получи половината от имуществото, ако починалият остави деца или внуци.
  • Съгласно режима на имуществена разделност, съпругът ще получи само законния дял. Въпреки това, ако преживелият съпруг наследи заедно с дете/двама внуци на починалия, законовият дял ще бъде увеличен до половината/една трета от имуществото ( § 1931 ал. 4 BGB).
  • Ако, съгласно режима на съвместна собственост, бракът е унищожен поради смъртта на един от съпрузите, делът в съвместното имущество на преживелия съпруг е част от имуществото. Наследяването на преживелия съпруг се провежда съгласно общите разпоредби ( § 1482 BGB).

Съпрузите могат да изберат алтернативни уговорки за наследяване след смърт и да се договорят за взаимни разпоредби под формата на (съвместни) завещания или договори за наследство. След смъртта на един от съпрузите, новото завещание на преживелия съпруг не може да се разпорежда с имуществото по начин, който е в нарушение на разпоредбите в съвместното завещание или договора за наследство, ако тези разпоредби са посочени като взаимно обвързващи от съпрузите (новото завещание на преживелия съпруг, например, не може да се разпорежда с имуществото на съпрузите в ущърб на общите наследници, които са били посочени задължително като наследници на цялото имущество, след смъртта на неговия/нейния партньор, вж. § 2269 BGB).

Предвижда ли вашето национално законодателство специален брачен режим на собственост за мулти-национални двойки?

Освен традиционните режими на имуществени отношения, всички съпрузи могат също така да изберат френско-немския режим на избираема общност от нараснали печалби, без да е необходимо някой от съпрузите да е френски или немски поданик (вж. точка 3.1). Немското законодателство не постановява какъвто и да било специфичен режим на имуществени отношения за международни двойки.

Какво предвижда законът за собствеността за регистрирани и нерегистрирани партньори?

До 30 септември 2017 г. германското законодателство предвиждаше регистрирани партньорства – законна институция, която е еквивалентна на брак и е запазена за двойки от един и същи пол в съответствие със Закона за регистрираните партньорства (Lebenspartnerschaftsgesetz; LPartG).

Законът от 20 юли 2017 г., който въведе правото на двойките от един и същи пол да сключват брак (виж германски Официален вестник BGBL. I, стр. 2787), влязъл в сила на 1 октомври 2017 г., отвори брака за двойки от един и същи пол. Хомосексуалните бракове се подчиняват на същите разпоредби, както хетеросексуалните бракове, така че осиновяването вече е възможно.

Партньорствата, които вече са регистрирани, продължават да съществуват, освен ако и двамата партньори не декларират пред граждански регистратор, че желаят да сключат брак за цял живот (виж § 20a от LPartG). С въвеждането на брака между партньори от един и същи пол, регистрираното партньорство стана излишно. В резултат на това вече не е възможно да се сключи регистрирано партньорство.

В интерес на тяхната валидност, германският законодател е предвидил специални правила за конфликти за хомосексуалните бракове и регистрирани партньорства: тяхното създаване, общи и имуществени ефекти, както и тяхното разтрогване се уреждат от материалноправните разпоредби на държавата, в която са регистрирани (Член 17 b, Алинея 1, във връзка с Точка 4 от Закона за въвеждане в германския граждански кодекс, EGBGB, когато е приложимо). Ако има регистрирани партньорства или бракове от един и същи пол между едни и същи лица в различни държави, последният сключен брак или партньорство е обвързващ от момента на сключването му (Член 17b, Алинея 3, във връзка с Алинея 4 от EGBGB, когато е приложимо).

Правилата за конфликт на законите, приложими към регистрираните в чужбина хетеросексуални партньорства, са спорни.

Кой е компетентният орган, към който можете да се обърнете в случай на развод в Германия (прекратяване на брак в Германия), спорове и други правни въпроси?

Международната юрисдикция при бракоразводни дела се урежда от Регламент (ЕО) № 2201/2003 (Регламент Брюксел II bis). По отношение на отсъждането на дела, произтичащи изцяло от режими на имуществени отношения, немските съдилища ще имат международна юрисдикция, при условие че даден немски съд има териториална юрисдикция (§ 105 FamFG). В частност съд, пред който вече има висящ брачен съдебен процес за прекратяване на брак в Германия, ще има териториална юрисдикция. Освен това, съдът по обичайното местожителство на съпруга ответник като цяло ще има юрисдикция ( § 262 FamFG) при развод в Германия (прекратяване на брак в Германия).

За всички заведени съдебни дела, постановени съдебни решения и издадени актове на или след 29 януари 2019 г. ще се прилага Регламент (ЕС) № 2016/1103 на Съвета от 24 юни 2016 г., без оглед на датата на брака.

Този Регламент предвижда, че компетентните органи ще бъдат, както следва:

– По въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузите, в случай на смърт на единия от съпрузите компетентен е съдът, който е компетентен за наследяването (член 4).

– По въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузите, в случай на молба за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, обикновено компетентен е съдът, който е компетентен да се произнесе по брачния спор.

– В други случаи съпрузите могат да се споразумеят, че компетентността принадлежи на държавата-членка, където е сключен бракът. Такова споразумение трябва да бъде в писмена форма, с дата и подписи на страните. При липса на споразумение съдилищата на държавата-членка по правило са компетентни да разрешават всякакви въпроси относно режима на имуществени отношения между съпрузите, освен в случай на смърт на единия от съпрузите или на брачен спор:

  • на общото обичайно местопребиваване на съпрузите към момента на сезиране на съда; или ако това не е изпълнено,
  • на последното обичайно местопребиваване на съпрузите, доколкото един от тях все още живее там; или ако това не е изпълнено,
  • на обичайното местопребиваване на ответника; или ако това не е изпълнено,
  • на общото гражданство на съпрузите.

С изключение на всякакви съдебни дела, нотариусите в Германия не са обвързани с тези правила относно юрисдикцията и следователно могат да действат свободно – например при съставянето на брачен договор или споразумение за избор на [приложимо] право.

Източници: Bürgerlichen gesetzbuches (bgb)

Защо да изберете нас?

Нашият съвет е да се консултирате с добър и опитен консултант още преди да е възникнал проблемът. Целта винаги е да се спестят излишни нерви и емоции, както и допълнителни неудобства и неприятности. Ако Ви е нужно разяснение за хода на процедурата се обърнете към нас на : Tel. : +359 888 19 46 20, Tel. E-mail: info@weknowthelaw.eu.Нашият професионален портфейл включва широк кръг от услуги, които са съобразени с изискванията на клиента, за да отговарят на Вашите бизнес и индивидуални нужди.

 

Още информация по темата за живот и работа в Германия може да намерите в следните публикации:

Адресна регистрация в Германия

Детски надбавки в Германия

Данъчно облагане в Германия

Трудов договор в Германия

Станимир Стоянов

Станимир Стоянов
Founder & Senior Legal advisor

error: Публикацията е предмет на авторско право !!!