ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ: ИЗБИРАТЕЛНИ ПРОЦЕДУРИ В ЕС

 

Процедурите за избиране на Европейския парламент и за провеждане на европейски избори се уреждат както от европейското законодателство, което определя общи за всички държави членки правила, така и от специални национални разпоредби, различни за всяка държава членка. Общите правила предвиждат принципа на пропорционално представителство и някои случаи на несъвместимост на парламентарния мандат на член на Европейския парламент. Много други важни въпроси, например конкретната избирателна система и броят на избирателните райони, са уредени подробно в националните закони.

ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ ИЗБОРИ

Член 14 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 20, 22 и 223 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Акт от 20 септември 1976 r. за избирането на представители в Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, последно изменен с Решение (ЕС, Евратом) 2018/994 на Съвета от 13 юли 2018 г.

ОБЩИ ПРАВИЛА 

Учредителните договори гласят, че членовете на Европейския парламент (членовете на ЕП) първоначално се назначават от националните парламенти, но също така предвиждат разпоредби за избирането им чрез всеобщо пряко избирателно право. Тази разпоредба беше приложена от Съвета преди първите преки избори през 1979 r. чрез Акта от 20 септември 1976 r. за избирането на представители на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори. Той промени из основи институционалната позиция на Европейския парламент и е основополагащият документ на един по-демократичен ЕС.

През 1992 r. с Договора от Маастрихт се предвижда, че изборите трябва да бъдат произведени съгласно уеднаквена процедура, а Европейският парламент следва да изготви предложение в този смисъл, подлежащо на единодушно одобрение от страна на Съвета. Въпреки това, тъй като Съветът не постигна съгласие по нито едно от предложенията, Договорът от Амстердам въведе възможността за приемане на „общи принципи“. В съответствие с това Актът от 1976 r. беше изменен с Решение 2002/772/ЕО, Евратом на Съвета от 25 юни и 23 септември 2002 r.[3], като бяха въведени принципите на пропорционално представителство и несъвместимост между национален и европейски мандат.

С Договора от Лисабон правото на гражданите да избират и да бъдат избирани в европейски избори придобива статута на основно право (член 39 от Хартата на основните права на Европейския съюз).

Прилагане: действащи общи разпоредби при провеждане на европейски избори

Право на лица с различно гражданство да избират и да бъдат избирани

Съгласно член 22, параграф 2 от ДФЕС „всеки гражданин на Съюза, пребиваващ в държава членка, чийто гражданин не е, има право да избира и да бъде избиран в изборите за Европейски парламент в държавата членка, където пребивава“. Мерките по прилагане на това право са приети съгласно Директива 93/109/ЕО на Съвета, последно изменена с Директива 2013/1/ЕС на Съвета, чийто член 6 гласи, че „всеки гражданин на Съюза, който пребивава в държава членка, на която не е гражданин, и който чрез индивидуално съдебно или административно решение, стига то да подлежи на средства за съдебна защита, е лишен, съгласно законодателството на държавата членка по пребиваване или законодателството на държавата членка по произход, от правото да бъде избиран, няма право да упражнява това право в държавата членка по пребиваване в избори за Европейски парламент“.

Избирателна система на европейски избори

Изборите трябва да се основават на пропорционално представителство и да използват или системата на листите, или системата на един прехвърляем глас (член 1 от Решение 2002/772/ЕО, Евратом на Съвета).

Несъвместимост на мандата

В съответствие с разпоредбите на член 7 от Акта от 1976 r. (във вида, в който е изменен с Решение 2002/772/ЕО, Евратом на Съвета от 25 юни и 23 септември 2002 r.), качеството на член на Европейския парламент е несъвместимо с това на член на правителството на държава членка, член на Комисията, съдия, генерален адвокат или секретар на Съда на ЕС, член на Сметната палата, член на Икономическия и социален комитет, член на комитети или други органи, учредени съгласно Договорите с цел управление на фондовете на Съюза или с оглед на изпълнението на постоянни административни задължения, член на Съвета на директорите, на Управителния комитет или служител на Европейската инвестиционна банка, както и действащо длъжностно лице или служител на институциите на Европейския съюз или на някой от специализираните органи към тях. Допълнителни основания за несъвместимост бяха добавени през 1997 r. (член на Комитета на регионите) и през 2002 r. (член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка, Европейски омбудсман и най-вече член на национален парламент).

МЕРКИ, ОПРЕДЕЛЕНИ С НАЦИОНАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ПРИ ЕВРОПЕЙСКИ ИЗБОРИ

В допълнение към тези общи правила избирателните процедури се уреждат от национални разпоредби, които могат значително да се различават; следователно избирателната система може да се счита за полиморфна избирателна система.

Избирателна система и прагове

Съгласно Решение (ЕС, Евратом) 2018/994 на Съвета от 13 юли 2018 r. Актът за избирането на членове на ЕП от 1976 r. беше изменен, като беше определен задължителен минимален праг между 2 % и 5 % за избирателните райони (включително държавите членки със само един избирателен район) с повече от 35 места. Това следва да бъде въведено най-късно до изборите за Европейски парламент през 2024 r. Всички държави членки трябва да прилагат система, основана на пропорционалното представителство.

Понастоящем следните държави членки прилагат прагове: Франция (в зависимост от избирателния район), Литва, Полша, Словакия, Чешката република, Румъния, Хърватия, Латвия и Унгария (5 %); Австрия, Италия и Швеция (4 %); Гърция (3 %) и Кипър (1,8 %). Останалите държави членки не прилагат праг.

Граници на избирателните райони

При изборите за Европейски парламент в повечето държави членки цялата територия на страната представлява един единствен избирателен район. Въпреки това територията на пет държави членки (Белгия, Франция, Ирландия, Италия и Обединеното кралство) е разделена на няколко регионални избирателни района.

Съществуват избирателни райони, които имат чисто административна функция и служат единствено за разпределението в рамките на партийните листи в Нидерландия (19), Германия (16, само за Християндемократическия и Християнсоциалния съюз (СDU/CSU)) и Полша (13).

Право на глас

Възрастта, на която се придобива избирателна дееспособност, е 18 години във всички държави членки, с изключение на Австрия, където е 16 години, и Гърция, където е 17 години.

Гласуването е задължително в четири държави членки (Белгия, Люксембург, Кипър и Гърция): задължението за гласуване се прилага за гражданите на държавата, както и за регистрираните лица, които са граждани на ЕС. Държавите членки могат да предвидят възможността за предварително гласуване, гласуване по пощата, електронно гласуване и гласуване по интернет. В този случай те трябва да приемат необходимите мерки, за да гарантират по-специално надеждността на резултатите, тайната на гласуването и защитата на личните данни.

Право на глас на лица, които не са граждани на приемащата страна

Граждани на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани, имат право да гласуват в изборите за Европейски парламент в държавата членка, в която пребивават, при същите условия, както и гражданите на тази държава (член 22 от ДФЕС). Понятието за местопребиваване, обаче, все още не е уеднаквено в различните държави членки. Някои държави изискват от избирателите да имат постоянен адрес или обичайно местопребиваване в рамките на избирателната територия (Естония, Финландия, Франция, Германия, Полша, Румъния и Словения), да пребивават обичайно там (Кипър, Дания, Гърция, Ирландия, Люксембург, Словакия, Швеция и Обединеното кралство) или да са вписани в избирателните списъци (Белгия и Чешката република). За да имат право да гласуват в Люксембург, Кипър и Чешката република, гражданите на ЕС трябва също така да отговарят на изискване за минимален период на пребиваване.

Право на глас на гражданите на една държава членка, пребиваващи в друга държава членка, в държавата членка по произход.

Почти всички държави членки предоставят възможността да се гласува от чужбина на европейските избори. В Белгия, България и Гърция могат да гласуват единствено пребиваващите извън страната граждани, които живеят в друга държава — членка на ЕС, докато Дания и Италия ограничават правото на глас за гражданите, които пребивават в трета държава, до някои конкретни категории (дипломати и военни служители). Германия предоставя право на глас по време на изборите за Европейски парламент на гражданите, които живеят в друга държава от ЕС от най-малко три месеца, при условие че те са вписани в избирателните списъци на Германия. В Малта, Ирландия и Словакия правото на глас е ограничено до граждани на ЕС с постоянен адрес на тяхна територия.

Фактът, че някои лица, които не са граждани на дадена държава членка, могат да гласуват и в приемащата държава и в качеството на граждани на тяхната държава по произход, може да доведе до злоупотреби (двойно гласуване, което е престъпление в някои от държавите членки). Независимо от това, прилагането продължава да бъде трудно, тъй като липсва съпоставяне на данните между избирателните органи на държавите членки. Неотдавнашните събития показаха потенциалните рискове за изборните процеси и демокрацията, които могат да възникнат в резултат на онлайн комуникация (манипулиране на личните данни в избирателен контекст). Като мярка за справяне с евентуалното неправомерно използване на лични данни Комисията предложи да се защити почтеността на европейския демократичен процес, като се предвидят финансови санкции в ситуации, при които европейските политически партии биха могли да се възползват от нарушенията на правилата за защита на данните с цел да се повлияе на резултатите от изборите за Европейски парламент[4].

Право на кандидатиране в избори

Правото на кандидатиране в избори за Европейски парламент във всяка друга държава членка по местопребиваване е също прилагане на принципа на недискриминация между лица, които са граждани, и лица, които не са граждани, на съответната държава, което произтича от правото на свободно движение и пребиваване. Всяко лице, което е гражданин на Съюза и не е гражданин на държавата по местопребиваване, но отговаря на същите условия по отношение на правото да се кандидатира, като тези, които държавата налага по закон на своите граждани, има право да се кандидатира в избори за Европейски парламент в държавата членка по местопребиваване, освен ако не е лишено от тези права (член 3 от Директива 93/109/ЕО на Съвета).

Беше предложено Европейският парламент да запази някои от местата (например освободените след излизането на Обединеното кралство места) в резерв за членовете на ЕП, представляващи общоевропейски избирателни райони и избрани от транснационални листи, но предложението беше отхвърлено от Парламента в неговата резолюция от 7 февруари 2018 r. относно състава на Европейския парламент[5].

Освен изискването за гражданство на държава членка, което е общо за всички държави членки, условията се различават в отделните държави. Никой не може да се кандидатира в повече от една държава членка по време на едни и същи избори (член 4 от Директива 93/109/ЕО на Съвета). Минималната възраст за придобиването на пасивно избирателно право е 18 години в повечето държави членки, с изключение на Белгия, България, Кипър, Чешката република, Естония, Ирландия, Латвия, Литва, Полша, Словакия и Словакия (21 години), Румъния (23 години) и Италия и Гърция (25 години).

Кандидатури

В някои държави членки (Чешката република, Дания, Германия, Гърция, Нидерландия и Швеция) само политическите партии и политическите организации могат да издигат кандидатури. Във всички други държави членки кандидатури могат да се издигат, ако са подкрепени от необходимия брой подписи или избиратели, а в някои случаи се изисква и внасяне на депозит. Решение (ЕС) 2018/937 на Европейския съвет от 28 юни 2013 r. за определяне на състава на Европейския парламент[6] постановява как следва да се запълнят местата, предвидени в член 14, параграф 2 от ДЕС, прилагайки принципа на „регресивна пропорционалност“ за индивидуалния дял за всяка отделна държава членка (1.3.3).

Дати за европейски избори

Съгласно членове 10 и 11 от Акта от 1976 r., изменен с Решение 2002/772/ ЕО, Евратом на Съвета, изборите за Европейски парламент се провеждат в един и същи период от време, като започват в четвъртък сутрин и приключват следващата неделя, а точните дни и часове се определят от всяка държава членка. През 1976 r. Съветът, с единодушие и след консултация с Европейския парламент, определи периода на изборите за първите избори, които се проведоха през 1979 r. Последващите избори от 1979 r. насам бяха проведени в съответния период през последната година от петгодишния период, посочен в член 5 от Акта (1.3.1).

Във връзка с изборите през 2014 r. със свое решение от 14 юни 2013 r. Съветът премести датите, определени първоначално за юни, на 22—25 май, за да се избегне припокриване с почивните дни по повод Петдесетница, като приложи разпоредбите на член 11: „Ако провеждането на избори […] в този срок се окаже невъзможно, Съветът с единодушие и след консултации с Европейския парламент определя, най-малко една година преди края на петгодишния срок по член 5, друг избирателен период, който може да бъде не повече от два месеца преди или един месец след срока, определен по реда на предходната алинея.“ Последващите избори се провеждат в съответния период през последната година от петгодишния период (член 11 от Акта от 1976 r.). Съответно изборите през 2019 r. ще се състоят от 23 до 26 май.

Възможности на гласоподавателите за промяна на подредбата на кандидатите в листите

В повечето държави членки гласоподавателите могат да подават преференциални гласове, за да променят подредбата на имената в листите. Независимо от това в девет държави членки (Германия, Испания, Франция, Гърция, Португалия, Обединеното кралство, Естония, Унгария и Румъния) листите са закрити (няма преференциално гласуване). В Люксембург гласоподавателите могат дори да гласуват за кандидати от различни листи, а в Швеция те могат да добавят имена към листата или да ги заличават. В Малта, Ирландия и Северна Ирландия гласоподавателите посочват кандидатите в предпочитаната от тях последователност (един прехвърляем глас).

Потвърждаване на резултатите и правила за провеждане на предизборни кампании

В Дания и Люксембург националният парламент потвърждава изборните резултати; в Словения Националното събрание потвърждава избирането на членовете на ЕП. В Германия окончателните резултати се публикуват от федералното длъжностно лице един ден след гласуването. Потвърждаването се извършва от съдилищата в Австрия, Белгия, Чешката република, Естония, Финландия, Италия, Ирландия, Словения и Обединеното кралство, като случаят е такъв и в Германия, ако парламентарното решение бъде оспорено. В Испания изборните резултати се потвърждават от Централната избирателна комисия. В Нидерландия, Португалия и Швеция тази задача се осъществява от контролна комисия.

В повечето държави членки правилата относно предизборните кампании за европейски избори (разрешено финансиране, слотове за програмно време, публикуване на изборни резултати) са същите като за националните избори.

Съгласно член 4 от Правилника за дейността и членове 5 и 13 от Акта от 1976 r. членовете на Европейския парламент се избират за срок от пет години. Този срок започва да тече от откриването на първата сесия след всяко провеждане на изборите. Откриването на първата сесия след изборите през 2014 r. беше във вторник, 1 юли 2014 r.

Попълване на предсрочно овакантени мандати при европейски избори

В някои държави членки (Австрия, Дания, Финландия, Франция, Хърватия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия и Обединеното кралство) овакантените места се разпределят на първите неизбрани кандидати в същата листа (евентуално след разместване, което да отрази гласовете, получени от отделните кандидати). В Белгия, Ирландия, Германия и Швеция вакантните места се разпределят между заместници. В Испания и Германия, ако няма заместници, се взема предвид редът, в който кандидатите са подредени в листата. В Гърция овакантените места се разпределят между заместници от същата листа; ако няма достатъчно заместници, се провеждат частични избори. В някои държави членки (например Австрия) членовете на ЕП имат правото да се завърнат в Европейския парламент, след като причината за тяхното напускане вече не е актуална. Що се отнася до Обединеното кралство, като се има предвид, че срокът за сключване на споразумение за оттегляне изтича на 29 март 2019 r., то вече няма да бъде член на ЕС по време на изборите на 23—26 май 2019 r., освен ако Европейският съвет в съгласие с Обединеното кралство не реши с единодушие да продължи този срок (член 50, параграф 3 от ДЕС). 73-те места на Обединеното кралство ще престанат да съществуват на датата на неговото напускане и вече частично са преразпределени между останалите държави членки с Решение (ЕС) 2018/937 на Европейския съвет от 28 юни 2018 r. за периода след изборите за Европейски парламент през 2019 r. (1.3.3).

РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

От 60-те години насам Европейският парламент многократно е изразявал становището си по въпросите на избирателното право и е внасял предложения в съответствие с член 138 от Договора за ЕО. Липсата на наистина уеднаквена процедура за изборите за Европейски парламент показва колко трудно се хармонизират различните национални традиции. Предвидената в Договора от Амстердам възможност за приемане на общи принципи само частично позволи да бъдат преодолени тези трудности. Амбицията, заложена в член 223 от ДФЕС, за приемането на уеднаквена процедура, изискваща съгласието на Европейския парламент, все още не е осъществена. Продължаващите усилия на Парламента да модернизира и „европеизира“ общата избирателна процедура доведоха през 1997 r. до предложение за уеднаквена избирателна процедура; същността на това предложение беше включена в решението на Съвета от 2002 r. Предложението за европейски избирателен район (създаване на общ европейски избирателен район за попълване на 10 % от местата в Европейския парламент) продължава да се обсъжда. На 7 февруари 2018 r. Парламентът гласува в полза на намаляването на броя на местата от 751 на 705 след излизането на Обединеното кралство от ЕС (което може да бъде преди изборите през 2019 r.).

На 22 ноември 2012 r. Европейският парламент прие резолюция, в която настоятелно призова европейските политически партии да номинират кандидати за длъжността председател на Комисията, с което да се утвърди политическата легитимност както на Парламента, така и на Комисията. Тези договорености бяха приложени преди изборите от 2014 r. и за пръв път водещите кандидати се явиха на изборите през 2014 r. Най-накрая, в резултат на изборите от 2014 r. един от тези кандидати, г-н Жан-Клод Юнкер, беше избран за председател на Комисията на 22 октомври 2014 r. от Европейския парламент. В решението си от 7 февруари 2018 r. относно преразглеждането на Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия[7], Парламентът заяви, че има готовност да отхвърли всеки кандидат за председател на Европейската комисия, който не е номиниран като водещ кандидат (Spitzenkandidat) на дадена европейска политическа партия преди изборите за Европейски парламент през 2019 r.

През 2003 r. беше създадена система за финансиране на европейските политически партии, която също така позволява учредяването на политически фондации (1.3.3) на равнище ЕС (Регламент (ЕС, Евратом) No 2018/673 от 3 май 2018 r. за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) No 1141/2014 относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации).

Защо да изберете нас?

Нашият съвет е да се консултирате с добър и опитен консултант още преди да е възникнал проблемът. Целта винаги е да се спестят излишни нерви и емоции, както и допълнителни неудобства и неприятности. Ако Ви е нужно разяснение за хода на процедурата се обърнете към нас на : Tel. : +359 888 19 46 20, Tel. +31 61 75 76 557 E-mail: info@weknowthelaw.eu. Нашият професионален портфейл включва широк кръг от услуги, които са съобразени с изискванията на клиента, за да отговарят на Вашите бизнес и индивидуални нужди.

***Цената на консултантската услуга зависи от сложността на конкретния казус.