Развод във Франция. Подялба на имущество.

Кой закон се прилага във връзка с имуществото на двойката при развод във Франция? Кои критерии/правила се използват за определяне на приложимото право? Кои международни конвенции трябва да се спазват по отношение на определени държави?

Браковете, сключени преди 1 септември 1992 г., се подчиняват на обикновеното право, а браковете, сключени след тази дата и преди 28 януари 2019 г., са предмет на разпоредбите на Хагската конвенция от 14 март 1978 г. относно приложимото право по отношение на имуществения режим между съпрузи.

Приложимото право при развод във Франция за режимите на имуществени отношения за съпрузи, женени от преди 1 септември 1992 г. по принцип се определя от местоположението на първото семейно местожителство. По този начин избраното право урежда всички имуществени отношения между съпрузите без значение къде се намира тяхното имущество. Този критерий за взаимосвързаност е постоянен: правото за първото семейно местожителство се прилага през целия брак, дори ако съпрузите се преместят в друга държава.

За бракове, сключени след 1 септември 1992 г., се прилага Конвенцията от Хага от 14 март 1978 г. по отношение на имуществените отношения между съпрузите, с изключение на първичния режим, който продължава да се урежда чрез френските предписания, приложими съгласно задължителните разпоредби (член 212-226 от ГК). При развод във Франция, в случай че съпрузите не са посочили избор преди брака, приложимото право принципно е правото на тяхното първо семейно местожителство. Противно на прецедентното право, Конвенцията от Хага постановява три случая, при които приложимото право автоматично се променя (член 7, ал. 2):): в случай че съпрузите установят своето местожителство в държавата на своята обща националност; в случай че те пребивават повече от 10 години в дадена държава след брака; за съпрузите, които не са установили своето обичайно местожителство на територията на същата държава след брака (и чийто режим на имуществени отношения следователно е предмет на правото на държавата на общата националност), в случай че те установят своето обичайно местожителство в същата държава. Тази автоматична промяна ще има ефект единствено в бъдеще (въпреки това чл. 8 позволява на съпрузите да поставят цялото си имущество под новото право, при условие че този избор не засяга правата на трети лица).

След приемането на европейския Регламент (ЕС) 2016/1103 от 24 юни 2016 г. се прилагат нови правила за определяне на правото, приложимо спрямо всички бракове, сключени след 29 януари 2019 г. и за браковете, сключени преди датата на влизане в сила, ако съпрузите са избрали право, приложимо спрямо режима на имуществените им отношения, считано от 29 януари 2019 г.

При липса на избор на [приложимо] право йерархията на критериите за привръзка за определяне на приложимото право е посочена в член 26, както следва.

  • Първото общо обичайно местопребиваване на съпрузите след сключването на брака.
  • Ако това не е изпълнено – общото гражданство на съпрузите към момента на сключване на брака. Този критерий не може да бъде използван, ако съпрузите имат няколко общи гражданства.
  • Ако това не е изпълнено – правото на държавата, с която съпрузите заедно имат най-тесни връзки към момента на сключване на брака.

По изключение и по молба на някой от съпрузите компетентният съдебен орган може да реши, че се прилага правото на държава, различна от държавата на първото общо обичайно местопребиваване след сключването на брака (член 22.3).

Имат ли съпрузите възможност на избор на приложимото право при развод във Франция? Ако това е така, с какви принципи се управлява този избор (напр. избор на закони, формални изисквания, ретроспективна дейност)?

Съпрузите могат да определят приложимия закон по отношение на своя режим на съпружеска собственост. За брачните договори, съставени преди влизането в сила на Хагската конвенция от 14 март 1978 г. (1 септември 1992 г.), съпрузите могат да изберат което и да е приложимо право. От влизането в сила на Хагската конвенция до 28 януари 2019 г. определянето се ограничава до едно от законодателствата, посочени в член. 3: правото на дадена държава, чийто гражданин е един от съпрузите към момента на определянето, правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на един от съпрузите или правото на първата държава, където един от съпрузите е установил ново обичайно местопребиваване след брака. Конвенцията от Хага също така позволява причисляването на цялото недвижимо имущество към правото по местоположение, където то се намира (чл. 3, ал. 2). Конвенцията от Хага изисква посочването на приложимото право да бъде изрично изразено или да произтича от необходима последица от разпоредбите на брачния договор (чл. 11).

Съпрузите могат също така да променят приложимото право спрямо режима на своите имуществени отношения по време на техния брак. В този случай Конвенцията от Хага се прилага дори за съпрузи, сключили брак преди нейното влизане в сила, при условие че изборът е направен след влизането в сила на Конвенцията (чл. 21). Тук изборът е ограничен до двата типа право, посочени в чл. 6:правото на която и да било държава, на която някой от съпрузите е гражданин към момента на определяне на правото на държавата, в която някой от съпрузите има обичайно пребиваване към момента на определянето. Конвенцията от Хага също така позволява подчиняване на цялото недвижимо имущество към правото по местоположение, където то се намира (чл. 6, ал. 2). Новият закон се прилага с обратна сила към датата на сключване на брака, при спазване на правата на трети страни, но съпрузите могат да решат промяната в приложимия закон и следователно режима на съпружеска собственост да се прилага само за в бъдеще: в този случай те трябва да бъдат посъветвани да прекратят предишния си режим на съпружеска собственост. Закон 97-987 от 28 октомври 1997 г.изменя Гражданския кодекс, за да адаптира предписанията на Конвенцията от Хага и за да организира гласността по отношение на промяната в режима на имуществени отношения, предизвикана от прилагането на чуждестранното право.

Регламент (ЕС) 2016/1103 предвижда възможността за избор на правото на една от държавите, чийто гражданин е поне един от съпрузите или правото на [държавата, където] поне единият от съпрузите [има] обичайно местопребиваване към момента на избора, като право, приложимото спрямо режима на имуществените им отношения (член 22). Този избор може да бъде направен действително единствено след 29 януари 2019 г. в рамките на брачен договор или споразумение за избор на приложимо право и в съответствие с официалните изисквания, изложени в член 23.

На последно място, изборът на право, приложимо спрямо имуществения режим между съпрузите по време на брака, ще има действие само в бъдеще, освен ако е договорено друго между съпрузите и без ущърб на правата на трети лица.

Моля, опишете общите принципи: Кои вещи са част от съпружеската имуществена общност? Кои вещи са част от отделни имоти на съпрузите?

В случай че няма брачен договор, се прилага режим на имуществена общност: общност на придобитото (чл. 1400-1491 от ГК).Имуществото, придобито възмездно след брака, е съвместно. Въпреки това имуществото, притежавано от един от съпрузите към деня на сключване на брака или придобито по дарение, завещание или наследство, както и имущество от лично естество, се притежават отделно (чл. 1404 от ГК).

Има ли правни предположения относно приписването на собственост?

Имуществото на съпрузите се счита за съвместно, ако не е доказано, че се притежава отделно (чл. 1402 от ГК).

Трябва ли съпрузите да правят опис на активитепри развод във Франция? Ако това е така, кога и как?

От съпрузите не се изисква да съставят опис.

Кой е отговорен за администрирането на собствеността? Кой има право да се разпорежда със собствеността? Може ли единият съпруг да се разпорежда/да администрира собствеността сам или е необходимо съгласието на другия съпруг е (напр. в случаи на разпореждане с дома на съпрузите)? Какъв ефект има липсващото съгласие върху валидността на една правна сделка и за изпълнението му срещу трета страна??

Всеки съпруг може да управлява и да се разпорежда със своето отделно имущество (чл. 1428 от ГК) и със съвместното имущество (чл. 1421, ал. 1 от ГК). Въпреки това поради своята сериозност, някои сделки, свързани със съвместното имущество, трябва да бъдат слючвани съвместно. Това означава, че сделката трябва да бъде осъществена от двамата съпрузи или от един от тях, но със съгласието на другия. Това изискване се прилага конкретно за: разпореждания със съвместно имущество без съгласието и възлагането на съвместното имущество като гаранция за задължение спрямо трети лица (чл. 1422 от ГК) и разпореждания, свързани с недвижимо имущество, бизнес имущество и непрехвърляеми корпоративни дялове и свързани права, които се притежават съвместно (1424 от ГК).

В случай че единият или другият съпруг е нарушил тези правила, другият съпруг може да подаде молба за анулиране (чл. 1427 от ГК).

В случай че неуместното упражняване на права или негодността от страна на единия или другия съпруг, другият съпруг може да подаде молба в съда, да бъде негов/нейн заместник при упражняването на тези права (чл. 1426 от ГК).

Накрая, съпрузите могат поотделно да се разпореждат с правата, при което се гарантира семейното жилище (чл. 215, ал. 3 от ГК).

Правните сделки, извършени от един съпруг, имат ли също така обвързващ ефект за другите?

Даден съпруг може да управлява своето отделно имущество или това на неговия/неговата съпруг/а, в случай че е упълномощен изрично (чл. 1431 от ГК), с мълчаливо съгласие (чл. 1432 от ГК) или съдебна заповед (чл. 1429 от ГК).

При развод във Франция, кой е отговорен за задълженията, възникнали по време на брака? Кое имущество може да бъде използвано от кредитори, за да удовлетворят своите искове?

Задължения от преди брака, се предявяват спрямо отделното имущество и дохода на съпруга – длъжник (чл. 1410 и 1411 от ГК). Задължения, договорени по време на брака, могат да бъдат наложени спрямо отделното имущество на задлъжнелия съпруг и спрямо съвместното имущество (чл. 1413 от ГК).

Без съгласието на другия съпруг, задълженията, произтичащи от заеми или залози, могат да бъдат наложени само спрямо отделното имущество и дохода но договорилия се съпруг, а не спрямо съвместното имущество (чл. 1415 от ГК).

Накрая, в случай че задължението е договорено солидарно от съпрузите, то може да бъде наложено спрямо цялото съпружеско имущество (чл. 1418 от ГК). Това е по-конкретно случаят с всички задължения, възникнали за поддържането на домакинството или образоването на децата (чл. 1414 от ГК).

Кои разпоредби могат да бъдат променени от договор и които не могат да бъдат? Кой режим на брачна собственост може да бъде избран?

Чл. 1387 от ГКизлага принципа на свобода на съпрузите по отношение на уреждането на техните семейни отношения. Съпрузите могат да избират условна общност (чл. 1497 и последващите от ГК); универсална общност, при която цялото имущество и задължения са обединени (чл. 1526 от ГК); имуществена разделност, при която няма общност (1536 и последващите от ГК); общност с увеличена стойност, при която няма общност, но всеки съпруг, в случай на развод или смърт, има право да получи компенсация, в случай че той/тя е събрал по-малко благосъстояние отколкото другия съпруг по време на брака (1569 и последващите от ГК).

Съпрузите не могат да изключат никога прилагането на „първичния режим“, който се прилага единствено за сметка на брака (чл. 212 и последващите от ГК).

От 1 май 2013 г. смесени френско-германски двойки и по-общо всяка двойка, живееща във Франция или Германия, или предмет на френски или германски режим на съпружеска имуществена общност, са били в състояние да избират новия незадължителен френско-германски режим на общност с увеличена стойност. Този режим до голяма степен се основава на режима на общност с увеличена стойност (режим на разделност по време на брака и при неговото разтрогване, всеки съпруг има право на половината от придобитите по време на брака активи).

Какви са формалните изисквания и с кого трябва да се свържа?

Брачният договор трябва да бъде съставен пред нотариус (чл. 1394 от ГК). Брачното свидетелство трябва да посочва дали договорът е влязъл в сила, както и името и адреса на свидетелстващия нотариус (чл. 76 от ГК). При липса на това се счита, че по отношение на трети лица съпрузите са женени съгласно режима на законна общност.

Кога може да бъде сключен договорът и кога влиза в сила?

Брачният договор трябва да бъде сключен преди встъпване в брак и ще влезе в сила в деня на бракосъчетанието (чл. 1395 от ГК).

Може ли съществуващият договор да бъде променен от съпрузите? Ако е това така, при какви условия?

Договорът може да бъде изменен преди брака, като подлежи на същите формалности както при неговото сключване (чл. 1396 от ГК) (вж. въпрос 3.2). След като режимът на имуществени отношения е бил в сила за две години, съпрузите могат да решат да променят въпросния режим чрез нотариален акт (чл. 1397 от ГК). Кредиторите и пълнолетните деца на всеки съпруг могат да възразят на подобно изменение. В случай на възражение или когато един от съпрузите има деца, които са малолетни, действието може да бъде ратифицирано от съдилищата.

Може ли и трябва ли режимът на съпружеска собственост да бъде регистриран?

Във Франция няма регистър за семейно имущество или регистър за брачни договори.

Как се разделя собствеността (вещните права in rem)?

Разводът е причина за прекратяване на имуществената общност. Ако съпрузите са женени съгласно правния режим, всеки съпруг запазва собствеността си върху своето отделно имущество (чл. 1467 от ГК), а съвместното имущество се поделя наполовина между тях (чл. 1475 от ГК). Преди подобна подялба, се създава сметка за възстановяване (чл. 1468 от ГК), дължима от общността на всеки съпруг (чл. 1433 от ГК), или от един от съпрузите на общността (чл. 1437 от ГК). Когато съпругът е длъжник, неговият или нейният дял при разпределянето на съвместното имущество е намален. Когато той/тя е кредитор, той/тя може да упражни своето право чрез ползване на съвместното имущество.

Кой е отговорен за съществуващите дългове след развод/раздяла?

В случай на развод, всеки съпруг остава отговорен за своите отделни задължения по време на брака. Даден съпруг, който е договорил съвместно задължение, остава напълно отговорен за подобно задължение (чл. 1482. от ГК). Другият съпруг е отговорен за половината от задължението, но не може да бъде съден за стойност, надвишаваща стойността на съвместното имущество, предназначено за него или нея (чл. 1483 от ГК).

Има ли единият съпруг претенции за изравнително плащане?

В случай на разделяне на имуществото се разглеждат всички възстановявания на суми между съпрузите и общността (вж. 5.1 по-горе)

В случай на придобита съпружеска имуществена общност при развод във Франция :

– Трябва ли искът да бъде удовлетворен от разплащателни средства или чрез непарична вноска?
– Как се оценява иска?
– Какъв е размерът на изравнителното плащане?
– Кога се предписва иска?

При режима на общност с увеличена стойност, няма общност или съвместно имущество. Когато режимът е прекратен, съпругът, който е натрупал по-малко благосъстояние, има обикновен личен иск спрямо другия. Той/тя не може да упражнява правото за уреждане по същия начин, освен ако не е договорено друго чрез съдебна заповед (чл. 1576 от ГК). Този иск за участие за половината от разликата между благосъстоянието на всеки съпруг, натрупано по време на режима (чл. 1575 от ГК), като се имат предвид техните първоначално и крайно имущество (чл. 1570-1574 от ГК). Същите правила се прилагат, когато двойката е избрала незадължителния френско-германски режим на общност с увеличена стойност. Искът се предявява в срок до 3 години от прекратяване на режима (чл. 1578, ал. 4 от ГК).

В други случаи (различни от придобита съпружеска общност)?

Няма вече общност или съвместна собственост в режима на разделност на имуществото. Въпреки това, по-подробен отчет може да се поддържа между съпрузите, особено когато средствата, които са собственост на единия съпруг, са послужили за обогатяване на другия.

Какви са последствията при смърт?

В случай на смърт, имуществената общност се прекратява и след това се разделя на две. Преживелият съпруг получава половината, а другата половина преминава в наследство на наследниците на починалия. Въпреки това, преживелият съпруг също е наследник и неговите или нейните права варират в съответствие с другите наследници (чл. 756 и последващите от ГК). . При наличие на низходящи наследници, преживелият съпруг наследява плодоползването на цялото имущество или собствеността върху една четвърта от него (чл. 757 от ГК). При живи баща и майка на починалия, всеки от тях наследява една четвърт, заедно с остатъка, прехвърлен към преживелия съпруг (чл. 757-1 от ГК). При липса на низходящи наследници или бащата и майката на починалия, преживелият съпруг наследява цялото имущество (чл. 757-2 от ГК).

Предвижда ли вашето национално законодателство специален брачен режим на собственост за мулти-национални двойки?

Със споразумение, подписано на 4 февруари 2010 г., влязло в сила във Франция на 1 май 2013 г. в резултат от сътрудничеството на министрите на правосъдието на Франция и Германия, се създаде допълнителен, незадължителен режим на съпружеска имуществена общност, основан на режимите на общност с увеличена стойност, които съществуват във Франция и Германия. По време на брака съпрузите подлежат на режим на разделност на имуществото. При неговото прекратяване всеки съпруг ще има право на половината от активите, придобити по време на брака. Този режим на съвместна съпружеска имуществена общност ще бъде допустим не само за френско-германските двойки, но също и за двойките, които живеят във Франция или Германия, или чийто режим на съпружеска имуществена общност е предмет на френското или германското право.

Какво предвижда законът за собствеността за регистрирани и нерегистрирани партньори при развод във Франция?

Нерегистрираните партньорства (съжителства) се признават чрез чл. 515-8 от ГК, но се регламентират.

Регистрираните партньорства (граждански съдружия) се регламентират от чл. 515-1 CC и последващите. Тези партньорства са достъпни, но се отнасят само до еднополови двойки.

Гражданските съдружници са солидарно отговорно за задължения, сключени от един от партньорите по отношения на „ежедневните нужди“ (чл. 515-4 от ГК).

Всеки партньор е свободен да управлява своето имущество и остава отговорен за своите лични задължения. Имущество, за чиято не е учредена собственост, се счита да бъде съвместно притежавана (чл. 515-5 от ГК). Партньорите могат също така да посочат, че имуществото, придобито по време на партньорството, е съвместно притежавано (чл. 515-5-1 от ГК).

При развод във Франция, кой е компетентният орган, към който можете да се обърнете в случай на спорове и други правни въпроси?

Разпоредба Brussels II bis постановява правила за пряка юрисдикция за процедури, свързани с развод, съдебна раздяла и анулиране на брак. Разпоредбата не обхваща спорове, свързани само с имуществените последици от брака. Съдиите са задължени автоматично да прилагат правилата на юрисдикцията, произтичащи от тази разпоредба, когато определят юрисдикцията на френските съдилища, преди да приложат националните разпоредби за юрисдикция.

Разпоредба Brussels II bis предоставя на ищеца възможността между два съществени критерия за определяне на юрисдикцията: обичайното пребиваване (чл. 3-I-а) или гражданство (чл. 3-I-б). По този начин ищците могат да избират между седем прецедента по отношение на юрисдикцията (Cass. civ. I, 24 септември 2008 г., жалба № 07-20.248).

За спорове, свързани единствено с имуществените последици от брака, международната юрисдикция се определя от разширяването на правилата на юрисдикцията на националното право.

В националното право, съдията от семейния съд има изключителната юрисдикция по делата относно личните отношения. Компетентен е съдът по местожителство на двойката. В случай че двойката има отделни местожителства, компетентен е съдията от семейния съд по местожителство, където пребивава съпругът заедно с малолетните деца, в други случаи това е съдията от семейния съд по местожителство на съпруга, който не е подал молбата за развод (чл. 1070 от ГПК).

Френският съдия ще бъде също така компетентен, в случай че една от страните в спора е френски гражданин (чл. 14 и 15 от ГК).

За всички заведени съдебни дела, постановени съдебни решения и издадени актове на или след 29 януари 2019 г. ще се прилага Регламент (ЕС) № 2016/1103 на Съвета от 24 юни 2016 г., без оглед на датата на брака.

Този Регламент предвижда, че компетентните органи ще бъдат, както следва:

– По въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузите, в случай на смърт на единия от съпрузите компетентен е съдът, който е компетентен за наследяването (член 4).

– По въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузите, в случай на молба за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, обикновено компетентен е съдът, който е компетентен да се произнесе по брачния спор.

– При развод във Франция в други случаи съпрузите могат да се споразумеят, че компетентността принадлежи на държавата-членка, където е сключен бракът. Такова споразумение трябва да бъде в писмена форма, с дата и подписи на страните. При липса на споразумение съдилищата на държавата-членка по правило са компетентни да разрешават всякакви въпроси относно режима на имуществени отношения между съпрузите, освен в случай на смърт на единия от съпрузите или на брачен спор:

  • на общото обичайно местопребиваване на съпрузите към момента на сезиране на съда; или ако това не е изпълнено,
  • на последното обичайно местопребиваване на съпрузите, доколкото един от тях все още живее там; или ако това не е изпълнено,
  • на обичайното местопребиваване на ответника; или ако това не е изпълнено,
  • на общото гражданство на съпрузите.

С изключение на всякакви съдебни дела, нотариусите във Франция не са обвързани с тези правила относно юрисдикцията и следователно могат да действат свободно – например при съставянето на брачен договор или споразумение за избор на [приложимо] право.

Защо да изберете нас?

Нашият съвет е да се консултирате с добър и опитен консултант още преди да е възникнал проблемът. Целта винаги е да се спестят излишни нерви и емоции, както и допълнителни неудобства и неприятности. Ако Ви е нужно разяснение за хода на процедурата се обърнете към нас на : Tel. : +359 888 19 46 20, Tel. +31 61 75 76 557 E-mail: info@weknowthelaw.eu. Нашият професионален портфейл включва широк кръг от услуги, които са съобразени с изискванията на клиента, за да отговарят на Вашите бизнес и индивидуални нужди.

***Цената на консултантската услуга зависи от сложността на конкретния казус.

Източници: ГПК